Здравейте сладуранки!
Дълго се чудех дали да покажа картичката която направих по повод 44ят рожден ден на мъжът ми(хопааааааааа май не трябваше да казвам годинките ама нищо то за мъжете е позволено:)) но все пак се пристраших.Исках на картичката да има пожарникар- познайте защо? В къщи си имам един такъв, но той постоянно е в движение и понякога ми липсва.Реших поне да си го гледам на картичка :)Оказа се, че освен тази картинка не можах да намеря нищо друго а и времето ме притискаше.Започнах да се чудя с какво ще я оцветя-нямах нито моливи нито маркери добре че се сетих да поровя в бюрото на дъщеря ми.Изнамерих едни стари пастели които са от детската градина .................хххххм да да от толкова отдавна:)та то и оцветяването се получи същото ( ужасно е ).Грабнах единствените хартийки които имах в нас (и тук е момента да благодаря на
Шми за прекрасния подарък)и се започна майсторене.Препятствията не свършваха!Хукнах в 21и30 да търся гел.Добре че успях да намеря в близкото магазинче до нас.
Смях се много когато видях че вместо син гела се оказа лилав-оооооооооо боже къде съм гледала :) нямах избор трябваше да го оставя така.Когато картичката бе готова и седнах да отдъхна, попаднах на ето
това.Явно с
Ивето мислим еднакво-видях, че и тя е използвала същите хартийки и с риск някой да каже че съм откраднала идеята и, аз зная че това не е така. Радвам се,защото тя ми е любимка и се възхищавам на нещата които прави.Е хайде стига приказки и оправдания ето я и нея:
Поглед и отвътре.
Въпреки препятствията през които преминахме сме много щастливи ,че успяхме да зарадваме и впечатлим нашият скъп тати.
Макар, че за пръв път правя гел картичка много ми хареса ефекта който се получи и определено няма да бъде последната.Ще я включа в 180 тото предизвикателството на
Роси"Любима техника" и при
крейзито и тяхното 151 во предизвикателство"Всичко е позволено".
Приятен ден и много много усмивки и прегръдки за всички, които надникват в блогчето ми!:)))